Dear Mr.oxs,

Пиша ти, защото никой друг не чува това.....
В мен има думи, които се спъват, които не мога да споделя на глас. Пиша, защото трябва някъде да ги сложа, някъде да ги видя, да ги усетя, без да ги претегля....
Носенето на себе си е тежко и тънко като въздух, който изчезва. Понякога се чудя дали ще остане нещо от мен, ако продължа да мълча. Но има и светлина в това мълчание - светлина, която само аз мога да видя, докато я пиша тук, между редовете..
Има имена, които ме преследват тихо.7
Не ги споменавам, защото иват своите истории, свои гласове, които не са мои, но аз ги държа вътре. Понякога се чувствам като мост между тези истории и своето собствено "аз", като ако се проваля да кажа едното, губя и другото.

Искам да ти кажа, че има неща, които са ме направили по-мека и по-силна едновременно. Срамът, радостта, загубата, смешните моменти, когато съм се засмяла сама, без причина - всичко това е вътре и съм благодарна, че е там...

Пиша ти, защото никой друг не трябва да знае. И все пак, ето го: аз съм тук, с всичките си вътрешни истории, без да се оправдавам, без да питам дали е правилно. Някой ден може би ще го забравя, или може би ще го запомня, но засега просто го оставям тук---на теб!!!!!