Dear До Него,

Ако трябва да съм честна явно в процеса да нсе харесам на другите губя себе си и след като искам да намеря себе си...губя тях.....не мога да върна времето назад, но само мога да се надявам всичко в бъдеще да е добре....
Явно никога няма да бъда достатъчна.....
Все нещо няма да ми е наред....Все недостатъците ще са на лице, но поне аз мога да обичам истински-- или така си мисля, но това, че мога да обичам...мисля, че не означава, че и те трябва да ме обичат...Просто мисля, че трябва да си тръгвам когато не съм оценена...виж едно е да си оценен друго е да те имат за даденост...да може да те обичат, но ти не си предмет...не всичко е само плът....ние сме хора...пълни с чувства.... както казват а ако чашата е счупена- ще се откажеш ли от водата?-- ами не просто ще пия ако трябва от шепи..... Винаги има какво да се направи знам го--- в момента малко се разстроих...и просто реших да пиша..Защото това е единственото място, в което се чувствам добре да пиша... понякога ми се иска просто да изчезна да мога да създам съвсем нов живот за себе си, но не мога... иска ми се да бъда в друга държава да срещна други хора...или просто вече да намеря път към своята душа-..да се успокоя...да спра да преследвам нещата, които не са мои... и да се отдам на мечтите си без да се надявам на никого и без да прощавам когато ме нараняват, защото колкото пъти прощавам толкова пъти ще ме унижават.. а аз наистна не знам как станах такъв човек... by the way...кога изпуснах нишата на живота си?? кога станах такава каквато казахт, че уж няма... сега живота ми е - работа- вкъщи - работа и пак крърга на живота.. и се губя...и няма нищо друго... писна ми от всичко - да ще живея...но не живея...а пребивавам...по лошо е от това да умра...съжалявам, че пиша чак такива неща...но наистна това мился....за моя мижав живот...и да скоро няма да има нищо от мен---може би ще имам шанс някак си да запомна живота си на чисто без да се притеснявам от каквото и да е било...