Dear EVERYBODY,

Аз, ФЕНИКС

Имало е моменти, когато съм се чувствала изгаряща отвътре. Висчко, което съм носила, всичко, което съм мислила, чувствала, изглеждало е като пламък, който ме поглъща. Понякога болката, самотата, страха- всичко това е било като огън, който унищожава.
Но аз научих нещо важно: от пепелта се ражда ново. Всяко изгаряне, всяка загуба, всяка тъмна нощ- те не са край.
Те са началото на нещо друго. Аз съм Феникс. Аз изгарям, но после се вдигам.
По-силна, по-ясна, по-себе си.

И това не е лесно. Не е красиво винаги.
Но е истинско. Всяко падане ме учи, всяко опожаряване ме пречиства. Всяка пепел е стъпка към мен самата, към света, който мога да създам след това.

А когато се възраждам, не е просто възстановяване. Аз излитам. Летя над миналато си, над болката и страховете, и чувствам, че мога да бъда всичко, което съм искала да бъда, но никога не съм имала смелостта да покажа.

Това е моето признание: аз съм огън и пепел, аз съм падане и издигане, аз съм ФЕНИКС. И ако моят пламък докосне дори едно сърце, ако вдъхне надежда, дори на един човек, значи не съм изгоряла напразно.....